АВТОРСКО ПРАВО – ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ПРАВА НА АВТОРА

Какво представлява авторското право?

Авторското право е правен термин, който описва правата, дадени на автора на дадено произведение. То представлява право върху интелектуална собственост.

Авторското право е средство, което позволява на автора да се издържа от своите произведения и да контролира използването им. Авторът има имуществени и неимуществени права върху своите творби.

Когато някой създаде произведение на изкуството, той автоматично придобива определени ограничени изключителни права да използва своето произведение. Авторът има право да определя условията за използване на своето произведение. Той може да поиска или да се откаже от възнаграждение и да налага или да не налага условия за неговото използване.

Някои автори, особено в началото на своята кариера, имат желание да споделят своите творби безплатно, докато други решават да искат възнаграждение.

Какви произведения могат да се закрилят с авторско право?

Множество видове оригинални творби могат да се закрилят с авторско право – закрилата може да е автоматична, от момента на създаване на творбата без необходимост от каквато и да е регистрация.  (Например литературни или музикални творби, произведения на изкуството, компютърни програми, бази данни и т.н.)

Произведения, съхранявани и обменяни в интернет, се закрилят по същия начин.

Какво обхваща авторското право?

В Европа авторът се сдобива със следните три наследствени права, когато създаде произведение на изкуството. Те му позволяват да контролира използването и разпространението на своята творба, а също така и да печели от нея.

Право на възпроизвеждане: изключителното право на автора да разрешава или забранява пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане на своите произведения по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично.

Пример в цифровата среда: Ако можете законно да изтеглите произведение от интернет, то е защото авторът е дал своето съгласие и разрешава неговото възпроизвеждане.

Право на публично разгласяване на произведения:изключителното право на автора да разрешава или забранява публичното разгласяване на своите произведения по кабел или по безжичен път.

Пример в цифровата среда: Ако можете да слушате песен на някой уебсайт, то е защото нейното разгласяване е разрешено.

Правото да поставите на разположение онлайн произведение   (видео или аудио):  за разлика от правото на публична комуникация, това ново, интерактивно право важи за цялото интерактивно онлайн разпространение, при което потребителят сам избира кога и къде да получи достъп до въпросните произведения.

Право на разпространение: изключителното право на автора да разрешава или забранява всякаква форма на публично разпространение чрез продажба или по друг начин. Това позволява на автора да контролира материалното разпространение на своите произведения (продажба, даване под наем).

Какво не е обхванато от авторското право?

Обществено достояние

Повечето интелектуални произведения (литературни, музикални, аудиовизуални, произведения на изкуството, компютърни програми, бази данни и др.) се закрилят с авторско право за определен период от време след своето създаване. В ЕС този период е докато е авторът е жив и 70 години след смъртта му за авторски права и 50 години от датата на записване за сродни права (изпълнители, продуценти на звукозаписи и радио и телевизионни организации). Когато срокът на времетраенето на авторското право изтече, интелектуалните произведения стават обществено достояние.

Отворени лицензи

Авторите могат да се откажат или ограничат авторските си права, създавайки произведения с отворен лиценз. Съществуват няколко вида лицензионни схеми от този тип (Криейтив Комънс, Copyleft, общи публични лицензи и др.). Тези лицензи не изключват авторското право, но в повечето случаи съдържат клауза, позволяваща на потребителите да обменят защитеното произведение с нетърговска цел.

Криейтив комънс

„Криейтив Комънс“ (Creative Сommons) обикновено се свързва с гъвкави договори за използване, чиято цел е да се даде възможност на творците да запазят контрол върху своите произведения. Тези договори правят възможно официалното уреждане на разпространението на съдържание, като същевременно позволяват по-творческо използване. „Криейтив Комънс“ всъщност е нестопанска организация, която е публикувала няколко типови договора за използване на произведения, известни като Криейтив Комънс договори.

По подобен начин при лицензионни схеми като Copyleft и Общ публичен лиценз на ГНУ (GNU General Public License) авторът се отказва от някои, но не от всички права по законодателството за авторското право. Copyleft и ГНУ изискват същите свободи да бъдат запазени в модифицираните от други потребители версии.

ДОПУСТИМИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ И ОГРАНИЧЕНИЯ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНИТЕ ПРАВА НА АВТОРА

Защо съществуват изключения и ограничения?

С цел постигане на баланс между личните и обществените интереси и зачитане на правата на различните заинтересовани страни (авторът, обществеността и инвеститорите) държавите от ЕС могат да разрешат определени изключения от правата на автора.

Съществува само едно изключение, което е общо за всички страни в ЕС – изключението позволяващо временно възпроизвеждане.

Други възможни изключения могат да се отнасят до копиране с образователни и научни цели, в полза на обществени институции, като библиотеки и архиви, при отразяване на актуални събития и цитиране, за използване от хора с увреждания, за целите на обществената сигурност и във връзка с административни и съдебни процедури.

Международните споразумения в областта на интелектуалната собственост изискват всички изключения и ограничения да задоволяват така наречената „проверка на три етапа“, съгласно която е необходимо всяко подобно изключение да не излиза от рамките на „нормалното използване на творбата“ и да не „накърнява необосновано законните интереси на носителя на права“.

ЛИЧНО ПОЛЗВАНЕ - НЕТЪРГОВСКИ ЦЕЛИ - КОПИРАНЕ ЗА ЛИЧНО ПОЛЗВАНЕ

Какво е „копиране за лично ползване“? Какво е „копие за лично ползване“?

Най-често срещаното изключение от авторското право е „изключението за копиране за лично ползване“, разрешено във всички страни от ЕС с изключение на Обединеното кралство и Ирландия.

Копирането за лично ползване е изключение от правата на автора. Потребителят може свободно да направи законно копие на произведение ако:

-то е за лично ползване

-копието няма да се използва за търговски цели

-носителят на правата получи справедлива компенсация (вижте по –долу: Компенсационни възнаграждения за копиране за лично ползване).

Право ли е копирането за лично ползване?

Копирането за лично ползване не е право, а изключение от правото на автора върху възпроизводството на неговата творба. То е обект на „проверката на три етапа“, подобно на всички други изключения от авторското право и затова може да се прилага само в специални случаи, които не са в конфликт с нормалното използване на творбата и не накърняват необосновано законните интереси на автора.

ТЕХНОЛОГИИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЦИФРОВИТЕ ПРАВА

Какво представлява управлението на цифровите права (и техническите мерки за защита)?

Европейското законодателство прави разграничение между:

-система за управление на цифровите права (DRM) – всяка вградена информация, която идентифицира произведението или се отнася до условията за използването му

-технически мерки за защита (TPM) – всяка технология, устройство или компонент, чиято цел е да предотвратява или ограничава действия, които не са разрешени от носителя на правата.

За улеснение обикновено и системата, и мерките са наричани управление на цифровите права.

Управлението на цифровите права представлява техническа мярка за защита..

Системите за управление на цифровите права могат да включват широк набор от мерки за контрол, отиващи много по-далеч от просто предотвратяване на копирането. Те създават определена цифрова среда и контролират достъпа до защитени от авторски права произведения.

Например управлението на цифрови права може да се прилага за предотвратяване на използването на защитеното произведение на различни устройства или за ограничаване на използването му до определена географска зона (имайте предвид, че подобно ограничение е незаконно в Европа).

Те се базират на кодиране на защитеното произведение. За да може произведението да се използва на дадено устройство, е необходим ключ за декодиране.

Управлението на цифровите права може да бъде интегрирано в компактдискове, DVD и т.н. или в онлайн съдържание (музика, видео файлове, игри, видео по поръчка и т.н.). Управлението може да се използва от носителите на правата за контролиране на това, колко копия могат да се направят, от кои устройства произведението може да бъде прочетено, колко често може да бъде прочитано, периодът, в който остава достъпно, кой има достъп до него и т.н.

Управлението на цифровите права (техническите мерки за защита) е защитено от закона

За да е пълна закрилата на авторското право, законът защитава управлението на цифровите права (техническите мерки за защита) срещу неговото заобикаляне.

Кои действия са забранени?

Директивата на ЕС относно авторското право в информационното общество забранява всяко умишлено заобикаляне на технически мерки за защита и всяка стопанска дейност, свързана с устройства за заобикаляне на подобни мерки (производство, внос, разпространениe, продажба, даване под наем, реклама или притежание с търговски цели).

С цел постигане на баланс между различните заинтересовани страни носителите на правата могат да ограничат броя на копията, които могат да бъдат направени (но доколкото е възможно трябва да позволят изключението за копиране за лично ползване).

В някои точно определени случаи (например за научни изследвания или преподавателска дейност, или за използване от хора с увреждания) националното законодателство може да разрешава копирането на дадено произведение дотолкова, че да позволи законното му използване.

КОМПЕНСАЦИОННИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

Какво представлява компенсационното възнаграждение?

Компенсационното възнаграждение (известно още като такса за копирането за лично ползване) е специална такса или данък (в допълнение към други данъци върху продажбите), който се начислява върху продажбите на носители, върху които може да се записва, като празни компактдискове, DVD и mp3 плейъри.

В Европа таксата се събира, за да се осигури справедлива компенсация на носителите на права, там където копирането за лично ползване е разрешено. Целта на компенсационните възнаграждения е постигането на баланс между правата на авторите и правата на останалите членове на обществото.

Компенсационните възнаграждения трябва да се определят, като се взема предвид дали се използват технически мерки за защита.

Как функционират компенсационните възнаграждения?

Начинът на справедливо компенсиране може да се различава в отделните страни. Таксите се начисляват върху продажбата на устройства (компютри, записващи устройства за компактдискове, скенери и др.) или на носители (компактдискове, DVD, карти памет и т.н.), или върху двете.

Размерите също се различават.

При събирането на компенсационни възнаграждения не се прави разграничение между потребители, възнамеряващи да използват устройството или носителя за копиране за лично ползване, и тези които нямат подобни намерения.

PEER-TO-PEER – Обмен на файлове

Какво представлява обменът на файлове?

Обмен на файлове е обменът/споделянето на всякакви видове файлове между потребители, свързани към интернет.

Обменът на файлове не винаги е незаконен – зависи дали вие или някой друг е носител на авторското право върху файловете. За съжаление в последно време обменът на файлове обикновено се свързва с пиратство.

Какво представлява технологията peer-to-peer? На какъв принцип работят peer-to- peer мрежите?

Peer-to-peer (често съкращавано като „P2P“) е един от няколко начина за обмен на файлове. P2P мрежите, благодарение на специална инфраструктура, позволяват на потребителите да свържат компютрите си чрез интернет и да обменят файлове, от които се интересуват, и които в много случаи са защитени с авторско право музикални и видео файлове.

Свързвайки се с peer-to-peer мрежа, потребителите често остават с впечатлението, че са анонимни, но това е вярно само отчасти. Така нареченият IP (интернет протокол) адрес винаги може да бъде разпознат и свързан със съответния интернет потребител.

Трябва да се прави разграничение между два различни вида действия – качване и сваляне на файлове

Качване на файлове

Качване е изпращането на файл от една компютърна система до друга, обикновено по-голяма, компютърна система.

Качване на файлове в P2P мрежа представлява предлагане на файлове на членовете на мрежа. Качване на защитено с авторско право произведение означава, че то се възпроизвежда и се прави публично достъпно, т.е. ако качването не е разрешено, налице е нарушение на авторското право.

Възможно е и използването на P2P мрежи да е законно, когато се качват произведения, за които е получено разрешение; произведения, които са станали обществено достояние, или произведения с отворен лиценз, когато авторът се е съгласил с начина на обмен (Криейтив Комънс).

Изтегляне на файлове

Изтегляне е изпращането на файл от една компютърна система до друга, обикновено по-малка, компютърна система.

Изтеглянето на файлове от P2P мрежа представлява копиране на произведения, предлагани в мрежа. Ако изтегленият файл е защитен с авторско право, изтеглянето нарушава изключителното право на автора върху възпроизводството на неговата творба. Копирането на произведение без разрешение от автора може да нарушава закона за авторското право.

Възможно е и използването на P2P мрежи да е законно, когато се качват произведения, за които е получено разрешение; произведения, които са станали обществено достояние (когато произведението не е обект на авторско право, или когато срокът на закрилата е изтекъл) или произведения с отворен лиценз, когато авторът се съгласил с начина на обмен (Криейтив Комънс).

НАРУШАВАНЕ НА АВТОРСКОТО ПРАВО - ФАЛШИФИЦИРАНЕ

Нарушаването на авторското право е сериозно престъпление, защото основната цел на авторското право е не само да защитава интересите на авторите/създателите, но и да насърчава напредъка на знанията и изкуствата.

За да гарантира, че нарушенията на авторското право се наказват адекватно във всички страни от ЕС, Съюзът прие директива относно упражняването на права върху интелектуалната собственост.

Директивата изисква всички страни от ЕС да прилагат ефективни, разубеждаващи и пропорционални мерки за защита и наказания срещу лицата, замесени във фалшифициране и пиратство. Целта на директивата е да се създадат равни условия за носителите на права в ЕС. Това означава, че всички страни от Съюза трябва да прилагат сходен набор от мерки, процедури и средства за защита, чрез които носителите на права да могат да защитят своите права върху интелектуална собственост (независимо дали става въпрос за авторско право или сродни права, търговски марки, патенти, дизайни и т.н.), ако те бъдат нарушени.

Директивата обхваща само гражданскоправни мерки, но в повечето страни от ЕС съществуват и наказателни мерки по отношение на нарушаването на авторското право и пиратството.